Връщах се непрестанно в спомена да доизживея набързо миналите мигове на оная нощ, недоизреченото, недоусетеното. При всяко ново спомняне всичко преживявах по новому, различно. Какво е споменът? Мислено спорех с Влад. Вече нищо не можех да помисля без негова вътрешна намеса. Той ми се надсмиваше, че пилея времето си в спомени. Аз му възразявах, че само човек има способност да изживява спомена. Това връщане във времето със свежестта на сегашния миг! Споменът е по-богато изживяване от самото преживяване. Той е абстрахиран от дреболиите, от обсадата на материалните спънки. В него остава същественото. Дори онова, което не сме забелязали в мига, кристализира в спомена. Какво друго освен паметта може да бъде свидетелство за стойността на нашия живот, на нашето собствено време? Мерилото за силата на изживяването е интензивността на спомена. Емоционалната памет е безсмъртието на миговете. Дори споменът става по-богат с чувство, разширен с нови нюанси на чувството. И това показва, че красивият миг не потъва в небитието, а расте, разклонява се като овощно дърво във времето. Един мирис може да извика цяла галактика от далечни трепети. Това е подвижният отпечатък на времето в нас. Само при любовта времето може да тече и обратно — в две посоки. Емоционалният спомен е връщането на невъзвратимите мигове. В трепета на спомена аз осъществявам невъзможното: обръщането на времето в обратна посока. Нека ме боли от спомена! Това е прераждането на времето в мене! Който има спомени, той не е живял празно. А човечеството дължи себе си на своите спомени.
***
Volvía constantemente al recuerdo para vivir deprisa los momentos pasados de aquella noche, lo que no nos dijimos, lo que no sentimos. Con cada nuevo recuerdo revivía todo de una manera diferente, nueva. ¿Qué es el recuerdo? En mi pensamiento discutía con Vlad. Ya nada podía pensar sin su intervención interior. Él se burlaba de mí por desperdiciar mi tiempo en recuerdos. Yo le replicaba que sólo el hombre tiene la capacidad de revivir el recuerdo. ¡Esta vuelta atrás en el tiempo con la frescura del momento presente! El recuerdo es una experiencia más rica que la experiencia misma. Se abstrae de las pequeñeces, del asedio de los obstáculos materiales. En él queda la esencia. Aún lo que no habíamos notado en aquel momento, cristaliza en el recuerdo. Aparte de la memoria, ¿qué otra cosa es la afirmación del valor de nuestra vida, de nuestro propio tiempo? La medida de fuerza de la experiencia es la intensidad del recuerdo. La memoria emocional es la inmortalidad de los momentos. Hasta el recuerdo se vuelve más lleno de sentimiento, con nuevos matices del sentimiento. Y esto demuestra que el momento hermoso no se desvanece en el no-ser, sino que crece, se ramifica como un árbol frutal en el tiempo. Un olor puede llevarte a una galaxia enorme de lejanas conmociones. Esto es la huella movediza que el tiempo deja en nosotros. Sólo en el amor el tiempo puede transcurrir en las dos direcciones. El recuerdo emocional es la vuelta de los momentos que jamás volverán. En la conmoción del recuerdo yo hago lo imposible: una vuelta del tiempo en dirección contraria. ¡Que me duela el recuerdo! ¡Es el renacimiento del tiempo en mí! El que tenga recuerdos no ha vivido en vano. Y la humanidad debe su ser a sus recuerdos.
©
Cristiana
Bobeva, traducción al castellano
Блага
Димитрова (Blaga Dimitrova),
Пътуване
към себе си (Viaje hacia sí mismo)
.jpg)
No comments:
Post a Comment