"Разравяне на огън"

Ровѝ огнището, дърва реди,

да хване огън, огън да разпали,

когато нова къща се гради,

преди да са завяли зимни хали.

По въглена, запален вечерта, 

съдбата си на съмване гадаят:

недогорѝ ли - тъжна ще е тя,

щастлива - изгорял ли е до края.

Повярвай в тази истина. Ровѝ

огнището под пазвата си лява,

от капка кръв искра си уловѝ,

да пламне огън, който сътворява.

Хвърли се в пламъка му. И гори,

до края изгори на тази клада,

живот на твойте думи да дари,

на твойта мъка - непреходна радост.

По въглена - до края изгорял,

за тебе нека съдят след години

дали щастливо тука си живял,

или като глухарче си отминал.

Евтим Евтимов, Обредни песни