"За любовта"

Като гора душата своя крие,

изправена високо над балкана.

Ще ми покаже своята магия,

но иска аз заложник да ѝ стана.

Като небе далечно е безкрайна,

което под звездите се синее.
Ще ми открие нежната си тайна,

но иска винаги да съм при нея.

Като в море - при нея всичко има,

което няма и всемира даже.

Ще ми покаже красота незрима,

но иска от брега да се откажа.

Като земя е тя - от пръст, от време,

която много надалече свети.

Ще позволи аз всичко да си взема,

но иска да ѝ дам затуй сърцето.

Гора, Небе, Море, Земя... Всемира

в една усмивка топла е пред мене.

Какво ли ми остава да избирам?

Аз притежавам цялата вселена.

Евтим Евтимов