По време на испанската филология, последната, 4-та година, изучавахме съвременна
латиноамериканска литература. Един от родоначалниците, така да се каже, на този
етап в нейното развитие е Алехо Карпентиер и неговият роман Изгубените Стъпки.
Главният герой се решава да тръгне на експедиция из джунглите на Амазония в
търсене на първите музикални инструменти и изобщо, в търсене на корените на
музиката. Докато пътува, търси и се губи, осъзнава, че пътуването му е не само
назад към началото на музиката, но и към началото на живота.
За последния си рожден ден получих много скъп подарък – преведено на
български издание на Силмарилион (ИК „БАРД”) на Дж. Р. Р. Толкин. В първия разказ,
който синът на автора помества в изданието („АЙНУЛИНДАЛЕ”) и който хронологично
предшества събитията от „КУЕНТА СИЛМАРИЛИОН”, светът Еа е създаден от
прекрасните Айнури със силата на тяхната чудна песен. И в този момент се сетих
за романа на Карпентиер, явно че не само за него от музиката се ражда живот...
© Христиана Бобева, 2017
* * *
И като арфи и лютни, тръби и флейти, органи и виоли, сбрали се гласовете на
Айнурите в необятен хор, за да превърнат мелодията на Илуватар във величава
музика; сплели се дружно безкрайните им песни в прекрасна хармония, що
надхвърляла границите на слуха в дълбините и висините; препълнила тя чертозите
на Илуватар и нейното ехо бликнало в Пустотата и нямало вече Пустота. Никога
вече не сътворили Айнурите тъй славна музика, макар да е казано, че ще запее
още по-славно пред Илуватар хорът на Айнурите и Чедата на Илуватар подир края
на дните. Ще звучат вярно тогава мелодиите на Илуватар и ще добиват Битие още
щом бъдат изречени, тъй като всички ще знаят изцяло как е замислил той тяхната
роля и всеки всекиго ще разбира, а Илуватар с радост ще влее в мисълта им
тайния огън.
Дж. Р. Р. Толкин, СИЛМАРИЛИОН
© Любимир Николов, превод, 1997
