ХОРО В ОКЕАНА

Пътуваме -

далече от брега.

Звезди проблясват,

тръпне небосвода.

Връхлита бурята -

коси разплела.

Стоя на палубата,

           онемела.

В миг писва гайда - 

втурват се вълните.

Потропват с вятъра,

ръце заплитат.

Хоро тракийско люшва океана.

Пристъпва тежко,

кърпата размахал,

нозе опрял 

в гърдите на земята.

Потрепват капки - 

огърлици златни.

Светкавиците - 

свилени колани.

Небесни тъпани гърмят

и вятъра с кавали свири.

Хоро тракийско люшка океана.

Хоро тракийско,

             българско хоро.

Играе цялата вселена.

© Дора Владимирова, ДОКОСВАНЕ (МАГИЯ)

Варна, 2000

Благодаря на авторката за прекрасния подарък!!!