Музиката е живот...

По време на испанската филология, последната, 4-та година, изучавахме съвременна латиноамериканска литература. Един от родоначалниците, така да се каже, на този етап в нейното развитие е Алехо Карпентиер и неговият роман Изгубените Стъпки.

Главният герой се решава да тръгне на експедиция из джунглите на Амазония в търсене на първите музикални инструменти и изобщо, в търсене на корените на музиката. Докато пътува, търси и се губи, осъзнава, че пътуването му е не само назад към началото на музиката, но и към началото на живота.

За последния си рожден ден получих много скъп подарък – преведено на български издание на Силмарилион (ИК „БАРД”) на Дж. Р. Р. Толкин. В първия разказ, който синът на автора помества в изданието („АЙНУЛИНДАЛЕ”) и който хронологично предшества събитията от „КУЕНТА СИЛМАРИЛИОН”, светът Еа е създаден от прекрасните Айнури със силата на тяхната чудна песен. И в този момент се сетих за романа на Карпентиер, явно че не само за него от музиката се ражда живот...

© Христиана Бобева, 2017

*  *  *

И като арфи и лютни, тръби и флейти, органи и виоли, сбрали се гласовете на Айнурите в необятен хор, за да превърнат мелодията на Илуватар във величава музика; сплели се дружно безкрайните им песни в прекрасна хармония, що надхвърляла границите на слуха в дълбините и висините; препълнила тя чертозите на Илуватар и нейното ехо бликнало в Пустотата и нямало вече Пустота. Никога вече не сътворили Айнурите тъй славна музика, макар да е казано, че ще запее още по-славно пред Илуватар хорът на Айнурите и Чедата на Илуватар подир края на дните. Ще звучат вярно тогава мелодиите на Илуватар и ще добиват Битие още щом бъдат изречени, тъй като всички ще знаят изцяло как е замислил той тяхната роля и всеки всекиго ще разбира, а Илуватар с радост ще влее в мисълта им тайния огън.

Дж. Р. Р. Толкин, СИЛМАРИЛИОН

© Любимир Николов, превод, 1997