Историята
е дълга, така че да видим от къде да започна...
Преди няколко месеца, след като изгледах мини-сериала
„Война и Мир” на ББС, се вдъхнових да чета романа на Л. Н. Толстой в оригинал. Осмелих
се, защото вече имах отработена стратегия. И тук трябва да се върна малко
назад...
През май отидох на операта „Евгени Онегин”, поставена с
все млади и талантливи певци. Беше една приказна вечер, може би
най-романтичната в живота ми. След представлението, бях решена да прочета
едноименния роман в стихове на А. С. Пушкин в оригинал. Тъй като не знам руски
говоримо, когато просто четях, езикът не ми „звучеше” в главата, така да се
каже, и четенето изобщо не вървеше. За това, освен книгата на хартия, си
намерих и аудио запис, който да слушам докато следя текста. Беше прекрасно!
Та така, вече знаех как да подходя и към „Война и Мир”.
Аудио-записите – 6, всеки от по 10 часа и повече, са върховни. Чете само един
човек, но пресъздава всеки един от многобройните герои по невероятен начин.
Трябваше ми обаче и романа на руски и разбира се, на хартия. Намерих го на
книжния пазар на пл. Славейков за съвсем символична сума.
Вкъщи открих изненада под предната му корица. На първата
страница на първата книга (с томове I и II) имаше красиво ръкописно посвещение. В превод то гласи:
«На милата другарка Жечка Генчева, за спомен от
незабравимите дни, които Театър „Моссовет”
прекара в България.
С благодарност:
(Подписват:)
Директор на Трудовото Червено Знаме при Театър „Моссовет”
Главен режисьор
Секретар на Партийната Организация»
Стана ми изключително интересно кой е този театър и кога
е бил на гастрол у нас. Днес се захванах със сериозно разследване и то се
увенча с успех. Оказа се, че това е един от най-старите и големи руски театри,
който в момента е в 94-тия си сезон и утре поставя „Вишнева градина”.
Да разбера коя година е бил у нас беше малко по-трудно. След упорито търсене из всезнаещото джудже Гугълчо, както
казваше на лекции Румен Стоянов, открих и това. След като прерових няколко
държавни архива за култура, накрая попаднах на електронното издание на архивен
брой на вестник „100 вести в 7 дни”
(вестник за общините Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна). Там има новина за
издаването на книга за историята на Габрово - “Имало едно време в Габрово” (София, Фондация за
българска литература, 2008). Статията е съставена с извадки - анонси от стари
вестници - от книгата. Едната от тях гласи:
«Театър "Моссовет" - наш гост. На 17
т. м. (17 октомври 1953 г.) хиляди празнично облечени граждани се отправиха към
гарата. В този хубав есенен ден трудещите се от Габрово посрещнаха като
най-скъп гост Московския държавен театър "Моссовет"...»
От същата година е и самото издание на романа.
Сега вече спокойно мога да се върна към овдовелия,
но сдобил се със син, княз Андрей Болконский.
©2016, Христиана Бобева
