Saturday, December 10, 2016

"ПРЕГРЪДКА" или как се сливаш с Космическото Съвършенство.


Сърце в сърце. И дъх във дъх.
Тъй близко бе до мен, че аз не можех да те видя.
Аз виждах надалече през твойто рамо тъмен връх.
Бях устремена сякаш отвъд тебе да отида.

Аз чувах сърцебиенето лудо на звездите.
Пресрещах вятър запъхтян, наметнат със листа.
Поемах идещите силуети на горите
и клоните, разтворили обятия в нощта.

Далечината вдишвах на огромна глъдка.
Притисках вятър, облаци, звезди до мойта гръд.
И в този тесен обръч на една прегръдка
обхванах цялата безкрайност на светът.

1957, София

Блага Димитрова, ДО УТРЕ (1959)

 

No comments:

Post a Comment