Навлезе навътре в гората
за мен да береш диви ягоди.
Останах на просеката сама.
И смътно усетих отвсякъде
как все по-плътно ме обсади
тишина от заглъхващи стъпки.
Минаваха бавни минути,
изгубили в здрача лица
и сенки вековни проточили.
Обсеби ме раснещ страх,
че не ще се завърнеш никога
от сенките, в сянка превърнат.
И там, на брега на гората,
в която денят замръкваше,
ме лъхна отвъден хлад.
Когато ти по пътеката
най-после се появи,
накоколо всичко просветна.
А тъмна, бездънна гора
в очите ти ме погълна –
изгубих се в нея завинаги.
И поех от твоите устни
вкуса на диви ягоди,
с вълшебство и горест пропит.
1987
Блага
Димитрова, ОТВЪД ЛЮБОВТА (1987)
*** С това стихотворение любовният триптих от стихове на Блага Димитрова завършва. Изданието (КОПНЕЖ, ИК Хермес), съвсем ново и много красиво, съдържа и бележки от съставителя на стихозбирката - съпруга на Блага Димитрова, Йордан Василев. След като прочетох бележката му за това стихотворение, начина, по който го бях възприела, коренно се промени... Препоръчвам я горещо, всеки стих те хваща право за сърцето.
No comments:
Post a Comment