“ПРИСЪСТВИЕ”

Стига ми това, че съществуваш,

че дишаш някъде далеч от мен.

И твоето присъствие изпълва

пустинята до сетната звезда.

В състава на нещата влизаш ти

и от нищожни правиш ги големи,

и от бездушни – пълни с доброта.

Сив камък с топлина от твойте пръсти,

мелодия, пронизана с копнеж,

с усмивка напоен тютюнев мирис.

С петте си ненаситни сетива,

чувствителни сега до наранимост,

аз възприемам теб околовръст.

Където ида, ти ме изненадваш,

прегръщаш ме със въздуха отвред,

из тъмното ме търси твоя поглед.

И ти си всичко – осезаем, зрим,

пространството и времето запълнил.

Така със твоя нежност ме обгръща

студеният и безразличен свят.

1961, Витоша

Блага Димитрова, СВЕТЪТ В ШЕПА (1962)