ЗАБРАНЕНО МОРЕ (поема)

1

Море – син-зелен вятър,

разгърден хоризонт,

солено слънце.

Един поглед –

крайчец безкрайност.

Едно вдишване –

околосветски рейс.

Поднесе ми го в шепа

първо бащината ръка,

после другата ръка,

почти толкова щедра.

Море – огромно притежание.

Миг – цяло беше мое,

още един поглед,

и го няма.

Повтарям и преповтарям

в имитиращ го ритъм:

МОР, МОРЕ, безМЕРност,

вРЕМЕ, МИРОздание.

Морето от мен се отдръпва.

Думата ми остава –

изпарено море.

***

4

Лежахме на пясъка –

две песачинки,

преливащи се една в друга,

нагрени от слънцето.

Двама – една единна

течаща секунда

в пясъчния часовник

на вечността.

***

27

Никога не сме били по-заедно,

отколкото през това разделно лято,

което отказваме да наречем „последно”.

Всеки от двама ни се усмихва на другия,

всеки премълчава мълчанието си пред другия

и двама се вслушваме в същия приближаващ вятър.

Вятър от никъде за никъде, който ни заставя

по-суеверно да се притискаме топлина до топлина

и да преплитаме пръсти в моряшки възел.

Безветрие, когато спираш дъх върху нас,

краткият миг ни донася такава безбрежност,

че цялото нежно море ни изпълва извътре.

До новия, още по-режещ пристъп на вятъра,

сякаш в тесния промеждутък се е сгъстил.

И ние още по-заедно, още по-двама.

***

Варна

1974 – лято

Блага Димитрова

Посветено на В. 

Личен архив. Всички права запазени.