Днес завърших ВОЙНА И МИР. Все още не мога да го
осъзная и съм малко объркана, с онова особено чувство, което завладяващите и
големи книги оставят у теб, „Ами сега накъде?!”.
В Унивеситета
изучавахме съвременна латиноамериканска литература и споменахме няколко
автора, сред тях Марио Варгас Лиоса и Габриел Гарсия Маркес, които, в определен
период от творчеството си, са били в търсене на „цялостния роман”- романът, носещ
в себе си всичко, цялата Вселена. Не знам дали според критиците са го
постигнали, но лично за мен, Лев Николаевич Толстой, може би дори без да търси
това, написва точно такъв роман-епопея, носещ в себе си живота и смъртта, мира
и войната, любовта и омразата, с цялата им необятност.
Тук е моментът да
поясня, че заради изцяло пасивните ми познания по руски, ми беше много по-лесно
да слушам романа в аудио вариант и в
същото време да следя оригиналния текст. Шестте части са с обща продължителност
от малко над 6о часа и са прочетени от един единствен човек, Народния артист на
Русия Александър Клюквин. Благодарение на него, защото прочете романа по
наистина незабравин начин и вдъхна живот на всеки един от стотиците герои,
всеки със свой собсвен, различен глас, най-върховното постижение в литературата за
всички времена и народи ме завладя по неописуем начин. Една вечер, след като
бях изслушала близо два часа и половина (а това са много, много страници) се
опитвах да заспя и не можех, защото се възхищавах на Л. Н. Толстой за дарбата
му, сякаш не от този свят, за тази творба, в която военните действия на ген.
Кутузов срещу Наполеон и живота на семействата на главните герои са примесени с
филосовските размисли на разказвача, обхващащи... всичко.
Другото, за което
си мислех тогава, беше какво ли би било да прочета книгата без да съм гледала
сериала на ББС. Може би щеше да е още по-вълнуващо, защото нямаше да имам ни
най-малка представа кога какво ще се случи, но, от друга страна, ако не беше
сериала, може би изобщо нямаше да реша да прочета книгата...
И така, горещо
препоръчвам романа на тези, които имат познания по руски и ще могат да го
прочетат/изслушат в оригинал. В превод на български, макар и да е близък с
руския, повече от половината същност на творбата би се изгубила.
 |
| Илья Ефимович Репин. Лев Николаевич Толстой в яснополянском кабинете. 1887. |
No comments:
Post a Comment