Оставѝ да дойде отведнъж,
неочаквана и непозната,
както пада над гората дъжд
и след туй е весела гората.
Оставѝ я като вятър лош,
слязъл от небесната морава,
да нахлуе в твойта късна нощ
и на пепел всичко да направи.
Като вик от ада да е тя,
като шепот ангелски от рая.
Оставѝ да дойде любовта,
както тя от векове си знае.
Евтим Евтимов, Нощи
No comments:
Post a Comment