Много рядко ми се случва да се откажа от някоя книга преди дори да съм стигнала средата. С „Алиса в Огледалния свят“ обаче се случи точно това, не знам защо. „Алиса в Страната на чудесата“ я прочетох доста бързо – не бях особено впечатлена, но поне я довърших... Даже се развълнувах леко при появата на мъдрата Чеширска котка и на Гъсеницата. В Огледалния свят се препънах още в самото начало на трета глава – някак си пчелите-слонове добиващи неописуеми количества мед от огромни цветя-имения без покрив не успяха да ме докоснат. Сега, за разнообразие и необходимо възстановяване след разочароващо четиво, се връщам към испаноезичните корени, че после и за българските имам планове. Отидох до чуждестранната секция на библиотеката (личната имам предвид) и тази книжка ми намигна.
Важно!!! Това е само личното ми
мнение. В никой случай не искам и не се опитвам да оценявам или критикувам британската класика на Луис Карол.
© Христиана Бобева, 2017
No comments:
Post a Comment