Точно,
когато имах нужда, Блага Димитрова ме
развесели с малко "черен" хумор.
Всъщност това е първият откъс от рамана
й Страшния съд, който ме
разсмива. Иначе книгата е доста
тежка и изключително неподходяща, ако
искаш вечер да се приспиш с четиво - тя
те събужда, разтърсва... Но има и моменти
на красота, на усмивки...
©
Христиана Бобева
***
Влизам
в хотелската стая като в свой дом. Обръщам
с привичен жест шайбата за вентилатора.
Той се завърта на тавана като перка на
хеликоптер и ме облъхва със спарен
вятър. Вече се уповавам на свой опит, а
не на чужди съвети.
Миналата
година носех цял списък на забранени
неща:
- Не пий лимонада - заразена.
- Не пущай вентилатора, опасно - плеврит.
- Не отваряй прозореца - комари.
- Не се къпи в жегата - сърдечен удар.
- Не стъпвай боса – скорпиони.И така нататък...
Как
не умрях първата нощ, следвайки тези
заръки, не зная. Прежадняла, гледах
изпотените бутилки лимонада на масата,
без да вкуся. Капнала от пот в душната
нощ, гледах ваната и душа, без да посмея
да се изкъпя. Затворих прозореца и пуснах
щорите пред тъмнооката нощ. Не включих
вентилатора. Стаята се превърна в камера
за мъчения. Разхождах се назад-напред
по килима, без да смея да събуя спортните
обуща. Героично издържах. На заранта
разбрах от румънския журналист, че
всичко това е било напразно.
-
Ех, не съвсем напразно, за закаляване
на волята! - ме утеши той.
Сега
нищо не ми остава, освен аз да давам
такива съвети на новопристигащи за
закалка на волята им. Изпивам на един
дъх две лимонади и се хвърлям в банята.
Блага Димитрова, Страшния съд
No comments:
Post a Comment