Слизам и потъвам в магията на тропическата нощ. Обгражда ме пейзаж, още по-зашеметяващ в тъмнината, понеже го досътворявам с въображение. Причудливи силуети на планини. Да се изкатериш на върха и да се пресегнеш – ще обрулиш едри звездни орехи.
Такава тишина, че те заговаря като камък. Въздухът е копринено нежен. Поемам дълбоко дъх и се напивам от дивия, ароматен сок на въздуха, наситен с гъстозелени сенки. Струва ми се, че самият мирис на буйна растителност зеленее с фосфоресциращ пламък. Войната в такава нощ ми изглежда сън на идиот. Изобщо не мога да допусна, че има нелепа, насилствена смърт. Нощта издън гърди вдишва и издишва вечна жизненост.
Блага
Димитрова,
Страшния
съд
 |
| Снимка: Handful of Light (фото)блогът на гери |
No comments:
Post a Comment