Да минеш по улиците на непознат град редом до любимо рамо! Вървиш като
замаян и сляп, а виждаш неща, които никога не би открил, ако бъдеш сам.
Двама потъват незабележими, разтварят се в бързея на човешката река,
сливат се с нейните неритмични вълни. И в същото време двамата са
напълно изолирани, свободни, неуязвими от чужди погледи и помисли,
самопогълнати, рамо до рамо. Съвсем сами — сред безброя. Хвърлят
разсеяни и къси погледи наоколо, загледани навътре в радостта си,
съсредоточени изцяло в самите тях. Така през себе си виждат истинската
усмивка на света, улавят живеца му в собствените си затуптели сърца,
откриват в любимия поглед пълната красота на живота.
Блага Димитрова, Пътуване към себе си
No comments:
Post a Comment