За Фикуса...

Не знам дали Блага Димитрова е чела какво Учителят Петър Дънов казва за фикуса, но след като познавам романа ѝ Лице, бих казала, че да. Особено интересно е, че главната героиня, Бора Найденова, е професор и според Петър Дънов фикусът е точно за нея...

* * *

Запример, добре е да отглеждате фикус. Наистина, фикусът е безплодно растение, но дава нещо от себе си. Който иска да забогатее, нека отглежда фикус. Той внася спокойствие и разположение в човека. Фикусът е за учените хора.

Петър Дънов

* * *

Фикусът остава сам до прозореца в стъмнения апартамент. Многорък Буда от зеленясал бронз, съсредоточен във фик-съзнание.

Обладател на някакво неизвестно растително проникновение, този безмълвен състайник е установил подкоренна връзка със сетивата на мъжа и жената, без те да я осъзнаят. Той съзира миналото и това, което предстои. И със сгъстено излъчване на биотокове се опитва да предодврати катастрофата или поне да я смекчи. Как ли? По своему, по фикуски. Може би чрез фотосинтеза между двамата. Непрестанно поглъща въгледвуокиса, който те издишат. Примесен със заразни отрови – подозрения, съмнения, злъч, дори в стила на героинята – класова омраза, непримиримост. И го преработва търпеливо в кислород, наситен със спокойствие, сговор, сън, любов, прошка, за да вдишват. Ако такъв е техният микроклимат, в който биха могли да виреят като същества, верни на природата си, те си го отравят сами с разни фикс-идеи. А разстението иска да им внуши своята проста фикус-идея:

Внасяй в хаоса Фи-хармония!

Вземи на фокус един слънце-лъч – фикус-фокус.

През себе си го пропущай, чрез себе си го превръ-

щай в нещо по-най пренай от себе си: в зелено, в

лист, в сянка, в бистро, в капка, в глътка, в смях, в

сълза, в свежо, във въздух, в дъх, в дух.

И ще станеш най-сетне спокоен – фику-

тивно.

Сянката на фикуса с лапести листа е уголемена на стената. Напомня за тропическия му произход. Сякаш призракът на изгонената завинаги от града природа се промъква в този тесен апартамент и плете някаква разклонена формула, от която двамата обитатели със своя самонадеян разум няма как да се откопчат.

Един мистичен сноп лунни лъчи се плъзва върху полираните листа, изтръгвайки от тях недостъпен за човешки слух ултра-фи-звук. В този миг фикусът, превърнат в арфикус, отехтява своята носталгична болка:

Изкоренен от джунглата, въдворен в единоч-

ка саксия, аз фикукрея – джудже-фикус, таен

стаен пратеник, за да внасям с пълни, зелени

шепи сред стените фикосмоса.

Блага Димитрова, Лице

На нашето мъниче за едно денонощие му се излюпи листо... ❤

Повече за фикуса, четете тук.