Онзи ден влязох в
една книжарница и една от първите книги, които видях, беше „Пътуване към себе
си“ на Блага Димитрова. Разтворих я и ме чакаше един от най-красивите абзаци. И
някак си ми напомня за предишната ми публикация, от Властелина на Пръстените –
той я хваща за ръка и Времето отново започва да тече...
© Христиана
Бобева, 2017
* * *
Страшна сила е събрана в ръцете на любим мъж. Гледаш в хипноза тая
едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета влакна са
излъчители на гравитация. Някаква древна закана напира от ъгловите линии на
кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите,
чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти
като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна
лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да
изваят една богиня от тебе. Но в същото време – и да те подчинят, да те
превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават
мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм
и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От
ничия друга, само от неговата!
Блага Димитрова, Пътуване към
себе си
No comments:
Post a Comment