Sonnet -XXIV-

Mine eye hath played the painter and hath steeled,
thy beauty's form in table of my heart;
my body is the frame wherein 'tis held,
and perspective that is best painter's art.

For through the painter must you see his skill,
to find where your true image pictured lies,
which in my bosom's shop is hanging still,
that hath his windows glazed with thine eyes.

Now see what good turns eyes for eyes have done:
mine eyes have drawn thy shape, and thine for me
are windows to my breast, where-through the sun

delights to peep, to gaze therein on thee; 
   yet eyes this cunning want to grace their art,
   they draw but what they see, know not the heart.

William Shakespeare 

Всяко правило си има изключения. Следва прелестният превод 
на Валери Петров:

Окото ми художник сякаш стана
и тъй изписа твоето лице,
че то като във рамка се обхвана
във мойто очаровано сърце.

И ето те, висиш в ателието
на мойта гръд, дълбоко тука в мен,
широкия прозорец на което
със твоя бистър взор е остъклен.

Съдействат си погледите: моя
рисува красотата ти, а ти
през своя пускаш слънцето и то я

огрява, като жива да трепти.
Но с външности играе си окото -
в сърцето не прониква то, горкото!

The poet, here at age 34, painting by Louis Coblitz, 1847
Copyright: © RMN / Gérard Blot