Sunday, August 26, 2018

Гоце...


От шеста глава на „Илинден”, с появата на щипските учители Гоце Делчев и Даме Груев, сюжетът на четирилогията на Талев се отдалечи от семейния живот на Глаушевия род и се насочи към борбата за освобождението на Македония. И всяка дума, всяко изречение ми напомня за епичните военните разкази на Толстой във „Война и Мир”. Ако в началото на „Железният светилник” приликата ми беше смътна, неясна, то сега тя кристализира. Преживяванията покрай романа се засилиха и от три предавания на „bTV Репортерите”, които гледах снощи. Не знам колко пъти меко казано се просълзих... Сега, като чета, нещо ме стяга и в един момент трябва да спра и да си дам почивка. Връзки към видеата оставям под абзаца, който днес препрочитах няколко пъти (от седма глава на „Илинден”). Ако искате да разберете защо ми става толкова мъчно, когато чета за делата на Гоце Делчев, изгледайте последния репортаж (датата му е 25. 08. 2018 г.).

©Христиана Бобева, 2018
* * *
Коле слушаше умълчан. Сърцето му биеше по-бързо, но не от умора — на път Коле беше бърз и неуморим; редом тъй, с Гоце, по снежния път в тъмнината, пък и винаги, когато беше с него, той се вълнуваше, в гърдите му напираше непрестанна радост, че беше с учителя, близо до него, разговаряше с него, чуваше гласа му, усещаше върху себе си светлината на погледа му. Коле не бе мислил за това, но ако Делчев би му казал да умре — той би легнал веднага тук, в снега, и би умрял, без да продума. Коле никога не мислеше какво би направил за Делчев — той винаги бе изпълнен с непреодолимо желание да бъде с него, да го слуша и да изпълнява всяка негова дума. Когато беше близо до Делчев, или пък си мислеше за него, това желание се превръщаше в дълбоко радостно вълнение, в непрестанна сладка жажда на душата му. Той пак изостана, сякаш да пази гърба на Делчев, който го водеше в тая тиха бяла нощ и нека го води до другия край на света — Коле вървеше близо до него и неотстъпно по следите му в снега.

Димитър Талев, „Илинден”


* * *

No comments:

Post a Comment