Лазар Глаушев излезе в двора още преди изгрев слънце.
Наплиска лицето си на чешмата и после, докато Ния му свари кафе, поля цветните лехи.
Ния изнесе две чашки кафе; седнаха двамата на масичката да ги изпият. Лазар сви
и първата си утринна цигара, запали я и сръбна от горещото кафе. Свежа хладина
милваше лицата им в ранния час, от цветята и влажната пръст наоколо полъхваше
ободряващ мирис. Високо горе небето беше цяло светнало, няколко алени облачета
бързаха срещу изгряващото слънце. Чу се бърз говор на улицата вън, край все още
затворената порта; оттатък, към Костадиновци, тропна врата.
Димитър Талев, „Илинден”
 |
| Тома Трифоновски, Турско кафе, 1989. |
No comments:
Post a Comment