Панаири, панаири...

А тая година в Преспа стана вече истински панаир. Дойдоха люде не само от околните места, но и от много далечни места, кажи го, от цялата турска империя. Прочул се бе надалеко преспанският панаир.

Работили бяха мнозина преспанци, и мъже, и жени, и деца дори, през цялата година, трупали бяха всякакви стоки. И още преди да пристигнат керваните на Баболевци, по атпазар, по житни пазар, на площада при градския часовник, на всички други по-малки площади из чаршията почнаха да изникват редица сергии и бараки, а по дюкяните във всички чаршии започнаха да трупат стоки на цели грамади, като изпод земята да ги изваждаха. Работили бяха здраво и казанджиите, и железарите, и папукчиите, и кожарите, и кожухарите, и въжарите, и мутафчиите, та и дърводелците, и ножарите, и свещарите, и опинчарите, и от всички други по-големи и по-малки еснафи. Всеки от еснафите зае сергия или барака и на ат пазар, и на житни пазар, и при часовника, и по други места — не стигаха вече дюкяните в казанджийската чаршия, в папукчийската чаршия и по всички други чаршии. Тая година стана и друго чудо: по сергиите и бараките, та и по дюкяните наизлязоха и жени. Наистина, по-стари жени, но бяха много, а и стоките им бяха много. Преди те ги даваха на мъжете да ги продават, а сега сами излязоха по сергии и дюкяни, някои бяха насядали и направо на земята пред стоките си, та бяха образували цели улички по атпазар, по житни пазар, при часовника и на други места. Натрупали бяха те и продаваха килими, ямболии, велениа, плетени вълнени фанели и дзиври, чорапи, платна, чаршафи, покривки, везани женски и домашни украси, кенета и беше чудно къде бяха намерили те толкова бои да нашарят стоките си с толкова много и всякакви шарки, от хубави по-хубави. Някои жени излязоха да помагат и на мъжете си.

После довтасаха керваните на Баболевци. Но с тях влязоха в града и други кервани и от всичките му страни. Изпълниха се всички ханища, тръгнаха ябанджиите да търсят места и по къщите. Разтичаха се преспанци да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници, продаваха се на разни места хлябове, баници, кравайчета, сладкиши, варена царевица, плодове и всякакви неща за ядене и пиене. Поразмърдаха се някои и от турците — изнесоха да продават оръжия, барут, рязан тютюн, розова вода, шербет, баклави и реванета, захаросани плодове, някакви захарни пелтета, малеби, биволско мляко с ориз. Започнаха да нареждат стоките си и ябанджиите и се показаха по пазарищата чудеса и хубости, невиждани досега в Преспа. Надошли бяха тая година много повече люде от околните градове, дошли бяха за пръв път люде от Солун, от Скопйе, от София, от Филибе, от Одрин, от Цариград, та дори и от Анадола. Имаше от всички народности по широката турска царщина — българи, гърци, турци, власи, арнаути, евреи, цигани, арменци, дошли бяха и неколцина араби или перси. Прочула се бе надалеко Преспа, а люде от разни места търсеха препитание, преминаваха по дни и недели път, кръстосваха цялата империя, за да продадат и купят, да изкарат залъка си, а някои и по-големи кярове. Цяла Преспа се превърна на шумно пазарище; врявата, викотът по улиците и площадите затихваше едва за няколко часа след полунощ и започваше наново далеко преди да се раздени. Тая година в Преспа дойде за пръв път и керван от камили, но не бяха само тия гърбави божи твари, на които се чудеше народът от тия краища.

Димитър Талев, „Преспанските камбани“