Deja vu...

— Ти никога в нищо не си ме спирала, не си ме спъвала, никога не съм те чувствaл като тежък товар, като камен на шията си, а некои така чувстват и много им тежи, не са свободни. И се мъчат, и се разкайват. Аз никога… винаги ми е било леко да ходя с тебе…

Ния притвори очи и тихо, едва чуто въздъхна, да облекчи сърцето си от бликналата радост, там, от самото й сърце. Лазар и сега беше същият — мил, верен, най-близък човек. […]

 — Мене ми стига и тоя поглед, тия очи… Какви греховни думи говориш ти, Ния! Още ли не знайш колко те любя!… И друго нещо искам да ти кажа. Аз нели виждам как живеят людете… жената гледа сè в гнездото да те задържи, до себе си, а ти си като крило на рамото ми.

Димитър Талев, „Преспанските камбани”

Audrey Hepburn & Gregory Peck.