* * *
Ния нареди своята малка стая по
свой вкус, старата се опита и там да се понабърка, но нямаше какво да се
бърка — в малката стая всичко трептеше от чистота и хубост. Като цветя в
градина бяха разните плетеници и шарки по килима, по черги и ямболии, по
възглавници. Нямаше де да стъпи човек на голо място, навсякъде босият крак
потъваше меко и дълбоко.
Тая сутрин Ния разтвори още рано
прозорците и като премина високото майско слънце над къщата — малката стая се
изпълни със свежа, прохладна сянка. Двамата млади люде бяха седнали един до
друг близо до прозорците, подпрели и двамата гръб върху шарените възглавници
край стената. Наскоро Лазар бе взел от читалището една нова книга и те я четяха
заедно, щом се приберяха в стаята си; единият четеше с глас, а другият слушаше
или пък спираха да четат и разговаряха за прочетеното някое време, после пак
захващаше да чете единият или другият. Като четеше тоя път Лазар, на няколко
пъти погледна изкосо младата си жена и тъкмо когато прочетеното най-много му
харесваше, но скоро забеляза, че Ния слушаше разсеяно. Той затвори бавно, с две
ръце книгата, сложи я настрана, без да сваля очи от жена си, а тя нищо не
усещаше и седеше неподвижна, загледана пред себе си. Лазар се унесе да я гледа,
винаги ненаситен на нейната хубост. Такава светлина струеше през отворените
прозорци от светналото майско небе, от градината насреща, потънала в зеленина и
цветя, та лицето на младата жена сияеше; в живо, топло озарение сияеше
възмургавата буза, правото чело, нежните ноздри, въздебелите устни, налени с
топла кръв, възрозовото ухо изпод широкия корен на едната й плитка, която се
спущаше назад, и редом с нея разголената, гладка, тънка шия в ниската яка на
бледосиня блуза, предизвикателно разкопчана на две копчета… Лазар я обхвана
през раменете с едната си ръка, после и с другата, притисна се цял към нея и я
целуна горещо, шумно, алчно. Тя приведе едва-едва глава, но той усети, че не му
се поддаваше, и я притисна още по-силно на гърдите си, сякаш да сломи, да смаже
съпротивата й. Кръвта шумеше в ушите му, ноздрите му жадно вдишваха аромата на
косите й — гъсти, черни, — усещаше той и топлината на тялото й — младо, здраво,
пълно със замайваща сила.
— Ще ме удушиш — тихо прошепна тя
и усмивка потрепна на устните й. Виждаше се, не искаше да го отблъсне, но и не
отвръщаше с милувка на милувката му.
Горещата вълна, която бе заляла
сърцето му, бързо се отдръпна. Той отпусна ръце и сам се поотдръпна, но сега
Ния потърси ръката му с ръка и нежно, дружески я погали, без да го погледне —
тя, изглежда, не можеше да се откъсне от мислите си. Тъй, загледана пред себе
си, Ния тихо рече:
— Какво ще речеш, Лазе… да взема
да изткая това лето един килим…
[…]
Той не сваляше очи от нея, следеше
движенията на ръцете й, оживеното й лице, очите й. Всичко по нея беше озарено
от нова хубост, от светлина, която излизаше сякаш от самата нея. Бледите й
възмургави ръце с тънки пръсти и гъвкави стави танцуваха във въздуха пред него
ту неуловимо бързо, ту плавно и нашироко и тя връзваше и развързваше, заплиташе
и разплиташе невидими нишки. По лицето й се показа руменина, топлоалена през
тънката матова кожа, тъмните й очи блестяха радостно и ту се разтваряха в тях светли
дълбини, ту се забулваха мечтателно в бързо разсейваща се мъглица. После тя
притихна, прибра ръцете си в скута, наведе очи и каза със сподавена въздишка:
— Що друго ще правя през целото
лето?… Три жени сме вкъщи и колко ни е работата… Мама не се предава, тя повеке
и от нас работи.
Сега тя като че ли се забули в
сянка и пак се унесе в мислите си. И в това беше може би голямата сила на
нейната хубост: винаги беше различна, различно хубава и все същата — Ния. Но
може би и в друго беше голямата сила на хубостта й: в това, което беше вътре в
нея, идеше от самата нея, като вътрешно озарение на цялата й външност. Това
беше постоянният й вътрешен живот — тя винаги носеше важна някаква мисъл в себе
си, вълнуваше се от нещо, тъгуваше за нещо или се радваше и винаги — дълбоко в
себе си, сдържано откъм външни прояви, дори и съвсем скрито за чуждия поглед.
Такава беше тя и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото й
същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то
пламтеше дълбоко в нея, в нея оставаше и когато приемаше милувките му, и затова
може би беше такава жива, топла нейната необикновена хубост, такъв светъл и
дълбок погледът й, такава нежна, упойващо сладка всяка нейна милувка, дори
всяко докосване.
[…]
Той не каза нищо на Ния. Тук те
никога не биха се разбрали: Аврам Немтур си оставаше неин баща. Но като я
погледна скришом няколко пъти, той усети как се изцедиха от сърцето му,
вкоравило се отеднаж, как се изцедиха капки милост към нея — пожали я той сега, че бе я родил такъв човек като Немтур. И тая жалост, и усилията му
да отдели Ния от родния й баща идеха все от неговата обич към нея…
Отново се обърна
той към младата си жена — сега по-бърз, по-нетърпелив, сякаш да отстрани, да
заличи, всяко нещо, което можеше да се изпречи между тях, и щом я докосна пак с
ръце, отново се надигна от дълбините на утробата му гореща вълна и се разля по
цялото му тяло. Лазар се нахвърли върху жена си с алчност, която все повече се
разгаряше, колкото повече чувствуваше как младата жена се отдаваше в ръцете му.
Усетил пламтящия й дъх върху лицето си, той цял се загуби в малките й ръце. Той
я обичаше с тялото си толкова силно, колкото и с душата си.
Димитър Талев, „Преспанските камбани”
 |
| Кадър от филма "Иконостасът" (1969). Ани Спасова в ролята на Ния. |
No comments:
Post a Comment