Той...

Вече със сигурност мога да кажа, че много, ама наистина много харесвам вещера Гералт от Ривия. В началото на втората книга, Меч на Съдбата, надеждите ми, че преводачът ще е поусъвършенствал стила си се оправдаха. И най-важното: в рамките на две страници, Гералт два пъти обърна гръб напълно безразличен (и величествен) на един човек, който искаше да си премери силите с вещер и на един магьосник, също влюбен в Йенефер. Те викаха по него, а той просто си тръгна...

***

Отдалечи се по уличката, без да погледне назад. Вървеше, без да обръща внимание на хората, които бързо отстъпваха от пътя му и рязко затръшваха врати и прозорци. Не забелязваше никого и нищо.

Анджей Сапковски, Меч на Съдбата