В днешния объркан свят...

Преди тридесет и четири години Блага Димитрова е предусетила духът на настъпващото време толкова ясно, че те побиват тръпки. Прочиташ началото на втората част на романа сега, през 2015 година, и точността, с която припознаваш настоящето си те плаши. Може би това е благословията-проклятие на „големи“ души като нейната – да „виждат“ какво се задава, и хубаво, и лошо.

© Христиана Бобева

***

ВТОРА ЧАСТ

[…]

Този роман, до подробности скроен отдавна, прилича на самолет с определен маршрут, минаван натам и насам безброй пъти. Изведнъж насред пóлета група въоръжени пътници, между които една не дотам млада жена, един млад мъж, няколко студенти и студентки и един фикус, представете си, се надигат от местата си, влизат в кабината на пилота (тоест в моя кабинет), опират дуло о тила му със заповед да кара в съвсем друга посока. И авторката, без да гъкне, е заставена рязко да смени курса, да отправи самолета далече и да призовава читателите-заложници да запазят спокойствие. А терористите – собствените ѝ създания – заедно с цяла тайфа техни прототипове, живи и мъртви зад гърба им – стоят застрашително над главата ѝ, нареждат ѝ каква височина да набира романът, какви жанрови граници да прехвърля, къде и колко да кръжи и на кои непредвидими писти да кацне.

На всичкото отгоре стайният фикус дръзва да заговори на свой език с разни фикусизми, които нарушават плавността на полета и предизвикват словесни лупинги, нещо като фикустресове.

По време на принудителния полет съществува рискът пилотът (моя милост), пък и някои читатели да бъдат повалени от въздушните пирати. Авторката предупреждава още веднъж да не губят самообладание и търпеливо да изчакат приземяването. Не е изключена опасността романът да бъде взривен и да се разпръсне на прах и дим в пространствата.

Какво да се прави, в днешния объркан свят тероризмът ни дебне навред, дори вътре в самите нас при безмоторното летене на мисълта.

Блага Димитрова, Лице