Душа от душа се пали...

“Свещ от свещ се пали и душа от душа...”,

“Душа в душа се отразява, лодка ли е любовта...?”

Първото изречение са думи на Урания, от едноименния роман на Блага Димитрова. Докато си мислех, че публикацията само с него, макар и толкова дълбоко, би била твърде кратка, изведнъж се сетих за песента на Сигнал...

Хубава събота!

© 2016, Христиана Бобева

"Словесна непоносимост"

Момичето бе заболяло от една странна болест, не само непозната и непроучена, но и още съвсем неподозирана.

Някои от симптомите загатваха за вид алергия. Сезонът бе опасен: променливият преход от пролет към лято, когато въздухът над града е замрежен от веявиците на тополевия пух. Но нали тополите по главните булеварди бяха изсечени, пък и научно бе доказано, че този нашенски вид конска топола тъкмо с хвърчащия пух йонизира атмосферата. Какво причиняваше спазмите на задушаване в младата ѝ гръд?

Словесна непоносимост. Това бе ново, невключено заболяване в дългия, нарастващ списък на разновидностите алергии в съвременния свят. Още от малка Урания прояви свръх чувствителност към думите. Никой не обърна внимание на болезнените ѝ реакции към интонацията, към повишаването или нарочното приглушаване на тона, към престореното вдетиняване на речта на възрастните, щом заговаряха с момиченцето, към залъгванията и недомлъвките, с които се измъкваха от верижните му въпроси. Страданието ѝ се задълбочаваше с нейното израстване. Радито, телевизията, вестниците я засипваха със словесен пух, с веявици от хвърчащи фрази, причиняващи повдигане и задух. Особено се утежняваше състоянието ѝ при креслив патос и показен възторг. В училище не можеше да прикрие спазъма на погнуса от думи като „съпричастност“, „всеотдайност“, „беззаветна преданост“, произнасяни най-вече от угодници и равнодушници. Получаваше сенна хрема от „реализация“, „себеизява“, „творчество“ за съвсем нетворчески, посредствени прояви. А тромавите новоизкалъпени словесни изроди от рода на „успеваемост“, „свободна избираемост“ предизвикваха изриви и болезнени сърбежи по кожата ѝ.

© Блага Димитрова, 1993

 

"Пред разсъмване..."

Ако ви се чете българска научна фантастика с езиковедски и романтични мотиви, Урания на Блага Димитрова е точно за вас. Аз си я намерих от една прекрасна антикварна книжарница на ул. Иван Вазов 38 – Alba books.

В началото ми беше много странно да чета нещо толкова... леко и фантастично след сериозното социално четиво, което се оказа Глухарчето, но дума по дума, ред по ред, се настроих да другата вълна. Както би казал Гарсия Маркес, авторката ми вдъхна съвсем нов ритъм на дишане. Ето с какъв живописен замах:

* * *

ГЛАСЪТ НА УТРОТО

Пред разсъмване над очертанията на гората и на града се разля особено осветление между наяве и насън.

Резкият контур на сенките, ръбовете на предметите, върхарите на дърветата се стопиха и разтвориха в прозирна мъглица. Светът стана нереален. Нощното преживяване се отдалечи като присъщо на друг свят, все по-чужд и необясним. 

 

© Блага Димитрова, 1993