"Словесна непоносимост"

Момичето бе заболяло от една странна болест, не само непозната и непроучена, но и още съвсем неподозирана.

Някои от симптомите загатваха за вид алергия. Сезонът бе опасен: променливият преход от пролет към лято, когато въздухът над града е замрежен от веявиците на тополевия пух. Но нали тополите по главните булеварди бяха изсечени, пък и научно бе доказано, че този нашенски вид конска топола тъкмо с хвърчащия пух йонизира атмосферата. Какво причиняваше спазмите на задушаване в младата ѝ гръд?

Словесна непоносимост. Това бе ново, невключено заболяване в дългия, нарастващ списък на разновидностите алергии в съвременния свят. Още от малка Урания прояви свръх чувствителност към думите. Никой не обърна внимание на болезнените ѝ реакции към интонацията, към повишаването или нарочното приглушаване на тона, към престореното вдетиняване на речта на възрастните, щом заговаряха с момиченцето, към залъгванията и недомлъвките, с които се измъкваха от верижните му въпроси. Страданието ѝ се задълбочаваше с нейното израстване. Радито, телевизията, вестниците я засипваха със словесен пух, с веявици от хвърчащи фрази, причиняващи повдигане и задух. Особено се утежняваше състоянието ѝ при креслив патос и показен възторг. В училище не можеше да прикрие спазъма на погнуса от думи като „съпричастност“, „всеотдайност“, „беззаветна преданост“, произнасяни най-вече от угодници и равнодушници. Получаваше сенна хрема от „реализация“, „себеизява“, „творчество“ за съвсем нетворчески, посредствени прояви. А тромавите новоизкалъпени словесни изроди от рода на „успеваемост“, „свободна избираемост“ предизвикваха изриви и болезнени сърбежи по кожата ѝ.

© Блага Димитрова, 1993