През следващите дни Самуил и двамата му спътници оставиха
зад себе си високия хребет на Гълъмбец, преминаха и Козница, като оставиха
вляво от пътя върха Вежен, навлязоха в голямата долина по горното течение на
река Стряма и после по течението на Тъжа, между най-големите стръмнини на
Маторие гори, и вдясно — Средна гора с нейните три дяла. Тук пролетта се бе
разцъфтяла буйно. Пътят се провираше между гъсти гори и понякога над него се
смрачаваше посред бял ден, но скоро се разтваряха поляни, потънали в сочна
зеленина и всякакви горски цветя, а по обърнатите на припек брегове ярко се
червенееха макове, поникнали един до друг. Когато гората се разредяваше или се
отдръпваше от пътя, над зелените вършини, ту по-близо, ту по-далеч, се надигаха
високи планински върхове, устремени към небето, което светлееше още по-високо
над тях, ведро и ясносиньо. През гъстите сенки под вековните дъбове и стройни
буки често се дочуваше шум на буйни води, и нерядко и конете на пътниците
прегазваха бистри пенливи потоци, които пресичаха пътя. Човешките жилища и тук
бяха редки. Над върховете на дървесата тук, после по-нататък се виждаше дим и
когато слънчевият блясък над неизбродимата гора започваше да гасне, тримата
пътници намираха по дима заселените места, където се отбиваха, за да нощуват. Жилищата
в тоя край бяха направени от дебели дървета и високо над земята, с прозорчета,
а някои бяха издигнати на дебели колове, види се, за да бъдат по-добре запазени
от горските зверове. Тримата пътници срещаха по-рядко люде, но през всяко време
на деня и нощта чуваха из гората рев на мечки или глухо рикание на елени, често
виждаха да пребягват между дървесата или дори да пресичат пътя им зайци,
лисици, вълци, по дебелите клони се спотайваха рисове и диви котки, които
следяха отдалеко през зелената шума тримата човеци и конете им. Горите бяха
пълни с всякакви диви зверове и гадини.
Димитър Талев, САМУИЛ, ЦАР
БЪЛГАРСКИ
Книга първа: Щитове каменни
Година:
1958 (Пълни авторски права)
No comments:
Post a Comment