Lecturas Íntimas: За съдбовните съкровищата, скрити в раклата под дивана

*Снимковият материал е най-долу.

Под големия ни диван в хола има голямо празно пространство, което доскоро беше пълно със стари киги. Мама реши да ги разтреби, а татко ги закара като дарение в някакво читалище. В рамките на по-малко от ден изскочиха две безценни съкровища...

Първото е една книга, останала от дядо ми Пеньо, лека му пръст – „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения Фронт, София – 1984 г. Сборникът е подготвен по случай 80 годишнината от събитията. Разгледах го набързо, защото ще го чета сериозно след като приключа с „Гласовете ви чувам“. Побиха ме тръпки, защото вътре наистина са поместени дневниците и спомените на хора, взели дейно участие във Въстанието. До колкото видях, единият личен бележник представлява изумителна счетоводна книга – както на неща от първа необходимост (оръжие и хратителни провизии), така и на загинали българи, турци, гърци и т.н. Това, което първоначално ме изненада обаче, беше, че под първата корица открихме прилежно прибран „доклад“ на моя милост по темата. Ако приемем, че Въстанието се изучава в 6ти-7ми клас, значи е на 13 години!!! Поставям доклад в кавички, защото нито съм преписала, както трябва (обсипан е с правописни и пунктоационни грешки), нито пък съм използвала свои думи – стилът е като на възрастен учен-историк: „Въстаниците проявяват невиждан героизъм и записват светли страници в революционната летопис на България. […] Дълбоко демократичният характер на организация е отразен в стремежа да се противопостави брадското сътрудничество на народите срещу тесногръдия национализъм на монархическите дворове и управляващите върхушки в балканските страни, да се преодолее съпротивата на Великите сили“. И ето как все още ретроградната Венера ме върна към едно мое малко и неориентирано Аз. Така разбрах, че всъщност е било предначертано да прочета четирилогията на Талев толкова жадно.

Второто съдбовно съкровище са листчета-речник с испански думи (по едно за всяка буква), с миниатюрни илюстрации към тях, останали от 1ви-2ри курс на руското следване на мама. Тогава тя е учела испански като втори чужд език. В листчето за „G” (чете се „Г“ и в някои случаи „Х“) видях думата „gorguera“ (“горгера“) и присмехулно казах, че такава дума няма. Грешах... Това е яката, с която са изобразявани много кралски особи. Между другото, в малко по-късен период, след като мама и татко вече са се познавали, той ѝ подарява британски самоучител по испански – четири аудио-касетки и книжка към тях. Тя го пазаше на видно място и лесно го намерихме, когато реших да го мина в края на лятото след 7ми клас, за да се подготвя за началото на 8ми, и, разбира се, още го пазя. Сега стои до другите ми испански помагала.

Освен това, съкровищата се появиха в този ред, подредени от шегобиеца Случай (по Блага Димитрова) по важност, та първо закипя българската ми кръв, а после – испанската...