Thursday, January 22, 2015

"И любовта ни сякаш по е свята..." *

Този откъс те хваща за гърлото и не те пуска, дълго отеква в теб горчивата му поезия.

***
Един мъж с мамещи далечини в очите. За такъв съм мечатала.
Твоята любов ми е нужна, за да дишам. Но аз няма да те моля да останеш при мене. Нека бъдеш верен не на мене, а на своя път, който е съставна част от самия тебе и който едва ли ще извървим заедно.
Няма да бъда трънлива драка, в която ти ще заплетеш крилете си и не ще можеш да летиш.
Ще преглътна стипчивите си сълзи. И ще си тръгна достойно.
Самообречен на всички посоки и гласове. Никой, дори ти няма да узнаеш, че винаги ще те обичам - само тебе, защото ти принадлежиш на нещо по-голямо и по-красиво от мене.
Далечината - моя равностойна съперница. Сама идвам и сама ще си отида. 

Блага Димитрова, Отклонение





Заглавието е цитат от стихотворение на Димчо Дебелянов - "Аз искам да те помня все така".

No comments:

Post a Comment