Съкровено II

А колко сме обикаляли по книжарниците за антология с българските символити, и по-специално Николай Лилиев... Сега сигурно има подобно издание, но тогава ни гледаха като паднали от Марс и лаконично ни отговаряха "НЕ!". Въпреки стъписаните и не особено учтиви продавачки, предизвикващи възмущение у мен (тогава и сега), като се замисля, това е толкова красив и скъпоценен детски спомен - в търсене на Лилиев, с мама.

© Христиана Бобева

Ловци на бисери
 

Морската пяна трепери,

къдрят се леки бразди

с бодрия рог на зората.

Будно око над морето,

фар на света, затрепти:

бялата утрин се ражда.

Падайте, бисери чудни,

бели звезди на небето,

в тия зелени води!

Кораби сънни се носят,

острови сини цъфтят,

пеят крилати моряци.

Ново небе се издига,

вият се шумни лози,

никнат градини безкрайни.

Моите лодки минават,

в техните мрежи тежат

гроздове чудни от бисер —

падайте, бели звезди!

Николай Лилиев