Съкровено I

Любовта към един или друг поет понякога се предава по наследство. Когато бях малка, не се разделях със стихосбирките на Пейо Яворов. Майка ми ми беше казвала, че той и Николай Лилиев са любимите ѝ поети, и аз исках да чета това, което мама харесва. Много горда ѝ споделях, че Яворов е любимият ми поет и, за да ѝ го докажа, рецитирах "Стон", научено наизуст с такова желание...

© Христиана Бобева

   

Стон 

 На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

Пейо Яворов