Ден след ден дойде и зимата. Още в самото й начало паднаха дебели снегове и затиснаха селото. Затвориха се пътищата и през Предела, и на юг през Неврокоп, накъм Бялото море. Оставаше отворен само пътят до Мехомия и до най-близките села по Разлога. С това се променяше и целият живот в Банско. Ставаше като някакъв зимен сън.
Покрита беше с дебели снегове и ледове и цялата гигантска планина над селото. Върховете й се сливаха с ниско надвесеното снежно небе. Тук-там по снагата й се тъмнееха горите, дето снегът не беше проникнал под широките шатри на дървесата, тъмнееха с разголени от ветрищата скали, гъсто модрите сенки по дълбоките долища, дето спяха сковани планинските води. Тия тъмни петна по снежната планина бяха като стъпала към ниското сребристобяло небе.
Селските улички се бяха стеснили още повече; приличаха на криви пътечки през дебелия сняг, между снежните брегове. Заглъхналият тропот на стъпките по снега едвам се чуваше. И всеки шум, всеки глас беше сънно стихнал. По лицата се отразяваше бялата снежна светлина, а вечер улиците и къщите се изпълваха със син здрач. Людете за нищо не бързаха и говорът им беше тих и бавен, с неясни, недоизречени думи, като да не се дочуваха помежду си. Продавачниците и работилниците бяха замлъкнали и полуотворени; под широките им стрехи, навътре в тъмното се спотайваха люде с ръце в джобовете или подсмърчаха без работа, наклякали около пръстени тлеещи жарници. Рядко ще удари чук или ще се чуе бодър вик по чаршията. Съживяваха се привечер само бакалничките и кръчмите. Още по-глухо беше по къщите. Жените и децата се криеха по топлите стаи зад каменните стени на долния кат на къщата, някоя ще излезе за малко по двора, превързана с дебела кърпа дори през устата, и пак ще побърза да се скрие на топло. От високите комини непрестанно се точеха пушеци, бели и гъсти от смолистите цепеници, които пламтяха по огнищата.
Зимният сън на селото се прекъсваше само по празниците. Прозорчетата на църквата светваха още по тъмно и още по тъмно тръгваха натам върволици от люде по снежните пътеки. Ще изкряка кокошка, ще заквичи оглушително свиня, докато се задави с ножа в гърлото си. Ще се чуят в синята нощ и песни, ще звънне изтихо двустранна тамбура, ще загука меден кавал, медени думи ще зарежда, но всичко това бързо преминаваше, пак като насън, много по-дълга беше зимната нощ.
Димитър Талев, “Хилендарският монах”
No comments:
Post a Comment