Делчев пристигна в Баница на 19
април ст. ст. Тук дойдоха и серската чета с войводата си Георги Бродалията,
също и драмската чета с войводата си Димитър Гущанов. Събраха се около двайсетина
души четници и се настаниха в две къщи една срещу друга; Делчев беше с двамата
войводи и с още няколко четници, а другите бяха в отсрещната къща.
Денят 20 април мина
спокойно и дори весело. Другарите на апостола забелязаха, че някаква едва
доловима сянка забулваше неговата широка, приветлива усмивка, макар че той,
както винаги, все гледаше да поддържа сред тях весело и бодро настроение. И от
време на време замлъкваше внезапно и негли се ослушваше в мислите си. Най-сетне
той каза:
—С нашия живот,
какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето.
Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тая чета и сигурно е
убит.
Когато говореше Делчев
и каквото и да кажеше, думите му винаги имаха по-друга, по-голяма тежест.
Другарите му сега се опитаха да прикрият и собственото си смущение с весели
закачки, които Гоце подзе и се смееше повече от всички. И наистина злокобният
му сън не предсказваше смъртта на втория му по-малък брат Милан, който загина
по-късно, през лятото, в с. Неманци, Кукушко. Дойде и вест, че в Горно Бради
довтасал аскер, но и това не развали доброто настроение на комитите. Аскерът
през целия ден стоя спокойно в Г. Бради, пък и се знаеше, че дето има комити,
там някъде наблизо ще има и аскер. Особено напоследък безброй потери
кръстосваха по всички посоки тревожна Македония.
Настъпи нощта срещу
21 април. По едно време Делчев мина в отсрещната къща да види настанилите се
там момчета. Преди няколко дена бяха станали солунските атентати и Гоце разказа
на четниците подробности по това необикновено смело дело на неколцина
себеотречени македонски революционери. Гоце се прибва в квартирата си и скоро
цялото село утихна.
Късно след полунощ
в тъмнината се замяркаха черни сенки, които безшумно обградиха заспалото село
от всички страни. Това бяха хиляди души турски аскер, които водеше турчинът
Тефиков – бифш български офицер и съученик на Делчев от Военното училище. Изглежда,
че той знаеше кого бе дошъл да търси в Баница.
[…]
—Кучета! —извика
Делчев и гръмна по тях. —Лягайте! —викна той на другарите си и застана прав,
дръпна ударника на пушката си, за да я напълни отново.
—Лягай, Гоце! —
обади се Чаков, който бе залегнал зад него.
Делчев понечи също да
залегне, но турците отсреща изгърмяха и един коршум прониза гърдите му. Апостолът
падна върху пушката си, после с последен напор се приподигна на двете си ръце,
но отново се отпусна ничком и издъхна.
—Гоце! Гоце! –
извика Чаков с всички сили, но гласът му бе заглушен от трясъка на зачестилата
стрелба.
[…]
На другия ден
тялото на апостола бе занесено в Сер, но още същия ден бе върнато в Баница и бе
предадено на селяните, които го погребаха.
Гоце Делчев загина
едва-що навършил трийсет и една години.
Майка му, кротката
и смирена стрина Султана, скрита вкъщи, плачеше горко за трите си рожби: Гоце,
Мицо и Милан. Ала вън, пред людете, тя газваше с гордост:
—Нек ги трепат, нек
сите майки да родат такви синове.
Димитър Талев, „Гоце Делчев“
No comments:
Post a Comment