Такива люде бяха родителите
на Гоце Делчев. По-късно се родиха и други деца в семейството – братя и сестри.
Това беше едно обикновено кукушко семейство от средна ръка. Бащата се трудеше
почтено за прехраната на все по-многобройната си челяд, въртеше малката механа,
занимаваше се и със скотовъдство; бързо застаряващата майка неуморно се грижеше
за всички вкъщи – еднакво за мъжа си както и за децата си, - да ги нахрани и
облече с туй, което донасяше бащата, да мие главите и нозете им по няколко пъти
в месеца и пред всеки празник, да ги наглежда нощно време, да бди над тях,
когато са болни. Никола Делчев беше строг, дори суров човек, а Султана Делчева
беше кротка, милозлива жена. Редът в къщата беше такъв, какъвто го искаше бащата
и какъвто го знаеше от баща си и дядо си; майката поддържаше тоя ред с
покорство, с послушание, а децата биваха приучавани на тоя ред под строгия поглед
и твърдата ръка на бащата, под неотразимата сила на майчината нежост, която
укротяваше дори и опасния гняв на строгия баща.
Някакви нарочни
грижи за възпитанието на децата нямаше. От тях се искаше покорство и ред вкъщи,
приличие и почтеност спрямо чуждите люде, както се бяха учили на приличие и
почтеност майката и бащата от своите майки и бащи. Бащата наказваше строго
всяка грешка и всяко нарушение на ред и приличие, а майката утешаваше с милувки
и казваше:
—Така не бива сине.
Твърде проста беше
възпитателната система, само с две думи: може и не може. По това, което не може
и което се наказва строго, детето трябваше само да научи кое може, без да очаква
похвали и награди. Децата са си деца; което от тях мине благополучно през
тежката ръка на своя родител, през болестите, което расте и крепне сред
тогавашните сурови условия на живот – то ще стане човек. Така беше по онова време
и особено в семействата, дето пълновластни господари бяха люде като Никола Делчев.
И край огнищата на тия семейства наистина израснаха човеци. Имаше и нещо друго
в тая съвсем проста възпитателна система на може и, много по-често, не може,
която се прилагаше колкото съзнателно, толкова и несъзнателно, по привичка, по
традиция, имаше и нещо друго, което само по себе си оказваше своето въздействие
върху детската душа: примерът на бащата и майката. А Гоце Делчев имаше твърде
ярки примери пред очите си. Никола Делчев вкъщи, сред семейството си беше строг
господар, а сред людете вън минаваше за юначен мъж; Султана Делчева пък беше нежна
майка и състрадателна жена. Гоце бе наследил много от душевните качества на
родителите си, поучил се бе и от примерите, що му даваха бащата и майката.
Естествено, и улицата, дето децата прекарваха по цял ден, оказваше своето
въздействие при оформянето на детския характер; и животът по кукушките цокаци
беше една школа със слободията си, богата школа за това, що може и не може, пък,
от друга страна, както всяка вечер се измиваха босите нозе от уличния прах,
така и впечатлителната детска душица често биваше пречиствана с няколко
плесници или с блага майчина дума от лоши привички. В края на краищата
най-трайно в душата на човека остава туй, което му е дадено от Бога, от деди и
прадеди, това, което носи той в кръвта си. Всичко друго идва по-късно и
дотолкова, доколкото сърцето ни е отворено за добро или зло.
[…]
Когато Гоце беше в
трети клас, другарите му от класа устроиха нещо против учителите си. Той взе
живо участие в „заговора“. Намери се обаче един между съкласниците му, който
предаде заговорниците и разкри пред учителите кроежите им. Последва наказание –
всекиму според заслуженото. С това за всички други историята с несполучливия
заговор се свърши – за всички други, но не и за Гоце Делчев. Той реши да накаже
и „предателя“.
—После — каза си
Гоце възмутен —нека ме обесят, ако щат!
Решен да умре като
оръдие на правдата и в рицарско въодушевление на справедлив отмъстител, той
заби ножчето си в гърба на предателя. Богинята на правдата не прие жертвата на
дръзкия неин рицар, ала Никола Делчев дълго след тая безумна постъпка на сина
си трябваше да лекува на свои разноски опасно раненото момче.
Димитър Талев, „Гоце Делчев“
 |
| Никола Делчев |
 |
| Султана Делчева |
No comments:
Post a Comment