Любов да има! Защото, ако няма...

Миналата събота чаках автобус 76 за към Южния парк на спирката на Орлов мост. Там има мъничка, но доста заредена, бутка за стари книги. Някакси случайно, или не, видях изложена „Антология на българската любовна лирика”, Народна Младеж. Реших, че сигурно е твърде скъпа, пък и не ми се разнасяше, та се отказах да я купувам. През това време към бутката се приближиха и други хора, които чакаха автобуса, и тогава се появи жената, оставена „по заместване” там. Изведнъж реших, сигурно заради евентуалната конкуренция, че трябва да попитам за антологията. Оказа се, че цената (за такова издание) е символична и веднага я взех. В същия момент към бутката се зададе човекът, който я държи. Колежката му по заместване започна от далече да вика към него „Виж, виж, виж!” и да развява високо петолевката ми. Той, също викайки отдалеч, отговори „Браво! Гордея се с вас!”. Стана ми толкова весело. Благодарих и на него и тогава той ме погледна съучастнически и ми каза „Имам и 'Антология на световната любовна лирика'... Искате ли я?”. Аз, разбира се, не се колебах този път.

Вкъщи си направихме малко литературно четене. Започнахме с българската любовна лирика и съвсем НЕ-случайно попаднахме на Блага Димитрова. Първото нейно стихотворение, което прочетох в изданието, е от онези, дето те хващат за гърлото и ти разбиват сърцето при всяко четене...

* * *

Без любов

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна –
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна –
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена –
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена –
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо –
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само –
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова