Мандрагората...

Днес си мислех, че от доста време не съм публикувала нищо в блога. Вселената, или каквото е там, не закъсня с отговора... В момента чета на английски петата част от поредицата на Сапковски за вещерът Гералт – „Огнено кръщение“ (Chrzest ognia, 1996). Героите случайно се срещат с билкар, който ги черпи с вълшебен елексир, чиято най-важна съставка е мандрагората. Аз веднага се сетих за филма от 2006 г. на Гилермо дел Торо „Лабиринта на фавна“, където мандрагората, също както при Сапковски, пищи непоносимо, ако не се грижиш както трябва за нея и е не просто растение, а същество, което може да помага, но е и опасно. Между другото, появява се и в поредицата на Дж. К. Роулинг за Хари Потър, с общо взето същите черти. Стана ми интересно и се разрових. Оказа се, че от дълбока древност на растението са приписвани магически способности. На първата снимка е заснета част от средновековния ръкописа Tacuinum Sanitatis, датиран около 1390 г. Там е показано ваденето на мандрагората, точно описано и във поредицата за вещера: за да не бъде прокълнат човекът, който го вади, листата на корена се привързват с въже за куче, очевидно „по-заслужило“ да бъде застигнато от проклятие... Споменава се още в Стария Завет (Първа Книга Моисеева - Битие 30:14) и в няколкото от драмите на Шекспир („Ромео и Жулиета“; „Хенри VIII”; “Магбет“; „Отело“; „Антоний и Клеопатра“). И така, това е поредното доказателство, че връзките в литературата, и в изкувството като цяло, рано или късно ни отвеждат до корени от най-дълбока древност.

 

© Христиана Бобева, 2018

Tacuinum Sanitatis (1390)

Pan's Labyrinth (2006)

Harry Potter and the Chanber of Secrets (2002)