Разказваше: събудил се рано, по покрива - колебливата траектория на котка, а облаците - посети сред светлината, разпилени безразборно, като случайни мисли. Разказваше: по гърба му - тръпнеща линия, очите вперени в тавана, а ръцете малко вяло хвърляли сянка върху възглавницата. Встрани, разхвърляните чаршафи, като следа от битка, или като следа, която просто говори за нещо. По пода, разпръснати слънчеви петна и тишина, някакво неопределено усещане за преходност. Цялата къща покорна и неподвижна: кораб на морското дъно, потопен в отмала, в утринен унес. Поглеждаше ни и продължаваше: сутринта, по-особена може би, лежал си в леглото, изпаднал в летаргия, с натежало тяло и клепачи, и очи. Каза, че се чувствал странно, сякаш мислите му били някак тромави, като животни под товара на слънцето, лениви от толкова спане. Погледнал известно време тавана, а сетивата му - зареяни по вятъра, сред клоните на дърветата, след поскръцването на колело надолу по улицата. Вятърът затихнал и скърцането станало потропване, а после шумолене и накрая необичаен покой, който се слял с тишината. [...]
Алехандро Бадильо, от испански Мария Георгиева-Монтеро
No comments:
Post a Comment