Sunday, June 15, 2014

„Изтреблението“

      Безумие витаеше из големите къщи на града, след като по главната улица премина каскетът. Хората изтребваха бомбетата, тъй както се изтребват хлебарките, щом дойде дневната светлина. Годините на ездата бяха отминали, ездачите трябваше да отстъпят на други ездачи, а там, където се съпротивляваха, конете ги тъпчеха, натикваха ги в най-тъмните дупки и преизподни, сечаха ги, разпъваха ги, режеха ги, префасонираха ги. Беше настъпило езическо време в тези къщи и от всякъде проникваше ужас и мистицизъм. Бог бе предоставил на дявола гибелта на бомбетата и дяволът се бе втурнал в тази гибел с цялата си отмъстителна изобретателност. Чуваше се, че тук и там някой си не издържал и бил застрелял заедно със своето бомбе и себе си. Чуваше се, че във влаковете били хващани хора, които искали тайно да изнесат бомбетата си зад граница. Каскетите, които бяха излезли на свобода от затвора, натикаха в килиите много бомбета. Месеци наред се говореше за изтреблението на бомбетата. Беше времето, когато се смяташе, че да излезеш на улицата с бомбе, то значи да излезеш на ревера си с въшка. [...]
     Бомбето, натикано в стария турски сандък, не знаеше това. То живееше затворено в студената тишина на къщата и не чуваше вече нито часовника, нито човека да тътре краката си или да разговаря със своя нос. То не знаеше нищо за периода на изтреблението. Ако знаеше, то може би би размишлявало върху това ― доколкото едно бомбе може да размишлява. То би се изненадало, че конете, яздени тъй леко и приятно от бомбетата, са излезли по-предвидливи от ездачите си и дори когато ездачите са ги тласкали към някаква пропаст, поради инстинкта си конете са завивали внезапно и са хвърляли ездачите в пропастта. Конят може да си въобразява всичко, но той не трябва да забравя, че е роден за езда. Бомбето също така не знаеше, че каскетът проникна и в малките градчета, достигна до селата и колибите, детронира много астраганени калпаци, дори попски и калугерски калимавки се търкулнаха, за да сторят място на каскета върху някои свещенослужителски глави. [...]

Йордан Радичков, „Бомбето“


No comments:

Post a Comment