***
Уморени
китари и хладно небе.
Колко
песни оставихме там!
Две
последни цигари, недопито кафе.
Към
дома тръгваш винаги сам.
Всяко
минало свърши, всеки сън прегоря.
Уморих
се и няма ли кой
да
застане до мене, да ми каже без думи:
„Погледни
ме. Твоят живот е и мой.“
Искам
да тръгна към теб в тишина,
през
море от забързани хора.
Всяка
твоя усмивка да докосна с ръка,
всеки
спомен да бъде история.
Всяка
болка да видя без грим и без срам,
да
нагазя този мътен порой.
И
когато вечер до тебе застана
да
ти кажа: „Твоят живот е и мой.“
Ще
вървя дълго, дълго, навярно дори
ще
забравя сезона, тълпата,
овехтялата
младост на своите дни
и
това, що ме чака оттатък.
Ти
ме търсиш във тъмното с бяла ръка,
пак
ще бъда твоят смешен герой,
но
смехът ти е истински, както преди.
Докосни
ме. Твоят живот е и мой.
Музика,
текст: Пламен Сивов
Красимир Първанов, Зорница Попова, Пламен Сивов и Тодор Янкулов |
© Точка БГ, 2014. Всички права запазени