Сонет -XLVI-

Очите и сърцето водят спор

кой повече над тебе има право - 

очите те държат във своя взор,

към себе си сърцето тегли здраво.

То казва, че във моите гърди

те пази недостъпно за очите;

противната страна със жар твърди,

че в техния кристал ликът ти скрит е.

Достига се до съд и той, в състав

от мисли, все живеещи в сърцето,

отсъжда кой е крив и кой е прав,

издавайки решение, с което:

очите вземат зримия покров,

сърцето - съкровената любов.

Уилям Шекспир, 

 в превод на Валери Петров

Сонет -XIV-

Гадател съм, но моята наука

планети и комети не следи

и не предсказва на едни сполука,

на други - неуспехи и беди.

Не мога да предричам ясно време

или, обратно - дъжд и вихър зъл,

ни от князете кой превес ще вземе,

по свода да предвидя бих могъл.

Но в твоя взор за мен по-ясно свети,

отколкото в небесния чертеж,

че истина и хубост ще са слети

във тоз, когото ти ще създадеш.

А иначе със твоя край вещая

на хубостта и истината края. 

Уилям Шекспир, 

в превод на Валери Петров

Sonnet -XXIV-

Mine eye hath played the painter and hath steeled,
thy beauty's form in table of my heart;
my body is the frame wherein 'tis held,
and perspective that is best painter's art.

For through the painter must you see his skill,
to find where your true image pictured lies,
which in my bosom's shop is hanging still,
that hath his windows glazed with thine eyes.

Now see what good turns eyes for eyes have done:
mine eyes have drawn thy shape, and thine for me
are windows to my breast, where-through the sun

delights to peep, to gaze therein on thee; 
   yet eyes this cunning want to grace their art,
   they draw but what they see, know not the heart.

William Shakespeare 

Всяко правило си има изключения. Следва прелестният превод 
на Валери Петров:

Окото ми художник сякаш стана
и тъй изписа твоето лице,
че то като във рамка се обхвана
във мойто очаровано сърце.

И ето те, висиш в ателието
на мойта гръд, дълбоко тука в мен,
широкия прозорец на което
със твоя бистър взор е остъклен.

Съдействат си погледите: моя
рисува красотата ти, а ти
през своя пускаш слънцето и то я

огрява, като жива да трепти.
Но с външности играе си окото -
в сърцето не прониква то, горкото!

The poet, here at age 34, painting by Louis Coblitz, 1847
Copyright: © RMN / Gérard Blot